АРХИВ

Публикувано на 31.07.2005

 

 

Мишел Гоклен - какво доказа той?

 

Николай Колев

 

До преждевременната си смърт през май 1991г., Мишел Гоклен беше най-известният изследовател на астрологията. Роден в Париж през 1928г. той започва да се интересува от Астрология твърде рано и едва десетгодишен е можел да изчислява рожденни карти. В училището в което е учил е бил много популярен сред съучениците си заради точните си тълкувания и затова неговите приятели го наричали Нострадамус. На десетгодишна възраст той моли баща си да му покаже как се изчислява асцендента. На 15 години заедно със свой съучник често бягат от час и прекосявайки Сена дълги часове стоят в книжарницата за астрологическа литература на Мосю Шакорнак близо до Нотр дам дьо Пари. Тъй като нямали пари да си купуват книгите те ги четяли в книжарницата. Едва  седемнайсетгодишен, той вече е прочел стотици трудове по астрология и е събрал най-ценните според него твърдения в свой собствен записник. В неговото семейство няма астролози, а самия той докато не навършва 19 години не се запитва защо всъщност е толкова погълнат от тази материя. Много рано обаче го завладява мислълта доколко твърденията на Астрологията са верни? Неудовлетворен от своите резултати и от мненията на другите астролози, той решава да намери отговор на този въпрос за самия себе си. Той открива в себе си дълбок скептицизъм и неудовлетвореност от това което чува в уверенията на астролозите. Дали наистина има потвърждение на астрологическите твърдения? Дали тези доказателства не са единствено във въображението на астролозите, за които този проблем изобщо не съществува?

 

Той започва да прави свои проучвания търсейки доказателства и така изпълва с рожденни данни тетрадка след тетрадка посещавайки Архива на Парижкия граждански отдел. Разбира се, той осъзнава че не е първия тръгнал по този път, има още неколцина астролози направили опит в тази насока, но нито една тяхна книга не го удовлетворява, защото броя карти изследвани от тях се оказва статистически недостатъчен, за да се докажат тезите си, както и че са били много слаби математици и непросветени в статистиката.  За да попълни тази празнина той започва да учи статистика и в последствие и психология в Сорбоната.

Той се дипломира с психология в Сорбоната през 1949г. и непосредствено след това започва да тества астрологията, като в по-късните години е непрекъснато подкрепян от присъствието на своята жена Франсоаз. Неговите резултати са изложени в няколко дузини книги (побрани в 30 тома) и над 150 научи статии и монографии. Първите му резултати са били негативни що се касае до почти всяко тествано твърдение - като се започне от изследвания върху зодиакалните знаци и се стигне до много комплексни фактори като аспектите и транзититие. Той използа много строги, точни и изчистени методи, като ги прилага към голямо количество карти (стотици хиляди) и дори днес неговите тестове се смятат за едни от най-добре проведените. Чувство на безнадеждност се е прокраднало в мислите му когато се сблъсква с първите си резултати, тъй като от тях личи, че астрологическите принципи са несъвместими и недоказуеми в действителност. Той открива че смъртта не се случва по-често под влияние на Сатурн, както и че професионалните войници не се раждат по-често под знака на Овен отколкото поетите например. Но това било едва началото и изследователската страст не го напуска нито за момент. Той вярва на твърдението на Кеплер, че "ако търсиш достатъчно дълго в астрологията ще успееш да намериш перлата или зрънцето злато". Жена си Франсоаз той среща в университета и тя става неговия пръв читател, слушател и критик. Тя го съветва да публикува своите резултати в книга и да не ги държи повече в тайна. На 25 години той написва първата си книга "Космическите влияния върху човешкото поведение". От 1969г. до смъртта си той е директор на Лабораторията за изследване на отношенията между космическите и психо-физиологични ритми  в Париж.

 

Астро-статистически изследвания преди Мишлен Гоклен

 

Гоклен не е единствения изследовател който се е доверил на математическия апарат на статистическия анализ в търсенето на потвърждение на астрологическите зависимости. Още елинските астролози са постулирали, че астрологията предполага, че нейната истина може да бъде потвърдена чрез наблюдение. Това може да бъде направено чрез сравняване на събитията от живота и движението на небето и небесните тела по него.

 

Карл Густав Юнг например се заема да проучи влиянието на светилата, които той смята че въздействат директно и физически върху човека. Към края на живота си той държи да разполага в хороскопа на всеки от своите пациенти, смятайки че той е прекрасно ръководство за характера и психологическото състояние на човека. Той прави и някои прости наблюдения за да провери древното астрологическо схващане, че съществува специфично положение в хороскопите на брачните партньори. Без да претендира за изчерпателност провежда изследване на 483 брачни двойки и установява показателна връзка между Слънцето и Луната в техните хороскопи. Съставяйки партньорски хороскопи той устаноявява, че Луната на жената често е в съвпад със Слънцето на мъжа - аспект които се възприема като най-благоприятен за брака. Юнг е пионерът който променя мисленето на по-късните астролози за времето, духовното отражение на външните събития, както и същността на причино-следствените връзки в астрологическия модел. Той въвежда концепцията за синхроничността, която слага точка на много от натрупаните недоразумения в "чисто" каузалната астрология. Синхроничността е склоността на събитията, феномените или характеристиките да се появяват заедно (едновременно), в синхронични групи, без между тях да съществува причинно-следствена връзка. При това всяко едно отделно събития или феномен си има своя логична доказуема каузална линия, но между отделните линии на събитията такава връзка не съществува. Синхроничността се дължи на финните връзки които съществуват между материята и явленията във вселената и както Волфганг Паули я нарича - "задкулисна физика". За жалост тези взаимовръзки не могат да се извлекат чрез логически умозаключения с непротиворечивата и полярна логика (каузална логика) с която работим. Единствения начин да се изследват синхроничните групи е чрез наблюдение и статистика, описвайки кой събития и характеристика се появяват заедно и кои избягват да го правят.

 

Юнг се опитва също така да се взре в границата между метафизичната и философска страна на астрологията и практическото й приложение. Тази нейна двойнствена природа е коментирана от много автори, а Франц Бол, казва по този повод: "Астрологията иска да бъде и религия и наука в същото това време: това бележи цялата й същност". Юнг страстно се занимава с астрология, особено към края на живота си, и приема, че хороскопът представлява "картина" на ума и протичащите в него процеси и взаимоотношения между символите (архетипите) са отразени в него. По-късно много психоаналитици, като Фритц Рийман, доразвиват и използват тази негова идея в своята консултантска и лечебна практика. Юнг дава едно от най-красивите определения на същността на хороскопа: "Ние сме родени в даден момент и на дадено място, подобно на реколтата от вино, ние притежаваме качествата на годината и сезона в който сме родени. Астрологията не твърди нищо повече от това".

 

Джон Ади - англиийски философ, статистик и астролог също провежда изследвания върху факторите за дълголетие в рожденните карти на 970 души над деветдесет години, посочени в английското издание на "Who's who" биографичен справочник на изтъкнати личности от всички области на живота. Той се опитва съставяйки хороскопите на тези личности да установи наличието на общи фактори сочещи за дълголетие. Той опроверфава едно погрешно и твърде разпространено схващане, че знакът Козирог има отношение към дълголетието. Ади установява, че такава хипотеза е напълно неоснователна и акцентиран Козирог не се наблюдава при дълголетниците, повече отколкото при всички останали. Джон Ади е и "баща" на теорията за хармониците в астрологията.

 

През 1937г. професорът по психология в университета във Фрайбург - Ханс Бендер (хороскопът вляво), заедно с немския астролог Томас Ринг предприема поредица от научни изследвания и се заема с експерименти с т.нар. "сляпа диагностика", при която астролозите получават анонимен хороскоп без каквато и да е друга информация за човека, на който е направен. Професорът сравнява данните от разчетените от астролозите хороскопи с фактите, които са известни за човека. Резултатите от тези изследвания са твърде неубедителни и през 1944-45г. Бендер предприема по-пълни изследвания вече с участието на Томас Ринг, които са доста по-обещаващи. След края на войната те продължават проучванията си в още по-голям мащаб. Той предприема изследвания с над 100 астролози, като прилага както метода на "сляпа диагностика", така и друг известен като "напасване". При последния всеки астролог получава подробно описание на живота, характера и външността на няколко души и точно толкова хороскопи, като целта е да определи кой хороскоп на кого принадлежи. Резултатите от напасването са много смущаващи и незадоволителни. Изводите  при сляпата диагностика са по-сполучливи. Повечето астролози дават в общи линии вярна, но твърде обща характеристика на личностите. Някои астролози обаче, макар и доста малко на брой, описват с изключителни подробности и с отчетлива точност характеристиките на личността по нейния хороскоп. Тези астролози са помолени да подкрепят своите твърдения с астрологически фактори от картите и те успяват без проблем убедително да обосноват всяко свое твърдение от гледна точка на астрологичната доктрина. С това се избягва грешката точните тълкувания да се дължат на ясновидски или други психически дарби, извън астрологията.

 

Бендер продължава изследванията си с тази малка група астролози и особено с феноменалния астролог Валтер Бьор (хороскопът вдясно), който дава безпогрешни резултати както в "напасването", така и в "сляпата диагностика". Бендер го подлага на сложен експеримент в които му предоставя хороскопи на две групи хори в случаен порядък - едните психически лабилни, а другите нормални. Подробностите и списъците с имената за заключени в сейф по време на експеримента. Бьор разполагайки само с техните анонимни карти успява да посочи кой хороскоп на какъв човек от тези две групи принадлежи, като обосновава твърденията си.  С проф.Бендер е работил и швейцарския астролог Ернст Майер в Института за погранични състояния в психологията. Изследванията на проф.Бендер са важна стъпка в търсенето на обоснован отговор за ефективността на астрологическото тълкуване. Неговите изследвания обаче отчитат два фактора които той не успява да отдели един от друг. Той показва само че дадена астрологическа концепция, работи когато е практикувана от определен астролог, т.е. в тези проучвания не бихме могли да видим границата между астрологията сама по себе си и "човешкия фактор". 

 

През 1960г. американския психолог Върнън Кларк провежда още по-подробни изследвания по същата методика. Той подбира хороскопите на 10 души с различни професии - музикант, счетоводител, херпетолог (специалист по влечугите), ветеринарен хирург, учител, художествен критик, кукловод, педиатър, библиотекар и проститутка. След това предоставя списък на професиите и хороскопите на хората на 20 астролози. Резултатите от това "напасване" са много добри и вероятността те да са плод на съвпадение е 1/100. Той обаче е неудовлетворен от тази точност и решава да започне следваща поредица от изследвания с цел да сведе възможността за случаен отговор до минимум. Използва 23 астролози които получават по 20 хороскопа разделени по 10 двойки, към които са приложени биографични данни. На астролозите е съобщено, че един от двата хороскопа във всяка двойка съответства на биографията, приложена към тях, а другия е на човек от същия пол и приблизително същата възраст, но с различен живот. Задачата е да посочат картата към която се отнасят биографичните данни. Резултатите и в този експеримент са доста добри.  Кларк обаче не се спира дотук и продължава с трети експеримент при които отново дава на група астролози по няколко двойки хороскопи единия на човек страдащ от церебрална парализа, а другия силно приличащ на първия, е на много надарена личност. Те трябва да посочат коя от картите на кои принадлежи. Още веднъж резултатите които той получава са впечатляващи.  Кларк е убеден, че неговите експерименти са едно от най-неопровержимите доказателства за реалната ефективност на астрологията. Разбира се, тук остава нерешен аналогичния проблем с "човешкия фактор", подобно на изследванията на проф. Бендер.

 

Разбира се, правени са още редица изследвания, които ще е трудно да поместим тук. Дори учени като Клаус-Петер Ендрес и Волфганг Шад излизат от рамката на разглеждане на рожденни данни и решават да проучат директно космическите влияния върху организмите. Тяхното проучване е публикувано през 1997г. и показва промяната на поведението на различни растения и морски организми по време на различните фази на Луната. Оказало се че растителния и животински свят реагира на различните фази на Луната с промени в поведението, структурата и метаболизма си.

 

Няколко интердисциплинарни проучвания на водещи немски психиатри занимаващи се с изследване на човешката агресия, показват директна връзка между различните фази на Луната и конкретно човешко поведение. Те са установили че четирите фази на Луната са моменти на психическа лабилност и отключващ фактор за човешката агресия и автоагресия. Те изследват няколко групи агресивно поведение и установяват реална връзка между конкретна фаза и състояние. Това изследване е спомогнало да се отчетат някой "фалшифи ефекти" при други контролирани проучвания по изучаване на човешкото поведение. 

 

 

Kакво доказа Гоклен?

 

Сред астролозите е възприето трудовете на Гоклен да се приемат като едно от най-стабилните доказателства за достоверността на Астрологията. В действителност повечето от тях обаче са изцяло незапознати с неговите трудове. Това което той успява е да валидира астрологическата хипотеза за това, че съществува връзка между състоянието на слънчевата система и човешкото поведение, без това да означава че това доказва валидността на традиционните астрологически постулати. Не само това, но той разкрива, че традиционно възприетите постановки не работят по начина по който на нас би ни се искало. Той прави едно показателно изследване, кето е едно от многото направени от него в което изследва положението на планетите по знак. В популярната астрология се твърди, че знаците Овен и Скорпион (доколкото те се управляват от Марс - планетата на физическата активност, енергия, войнствеността и агресивността ) имат отношение към спорта и военните. Изследвайки рожденните данни на хиляди военни и спортисти-шампиони той не открива достоверна връзка и потвърждение на това твърдение.

 

Много години преди Гоклен, Дж.Алан Хайнек, астроном, на който астрологията не е чужда прави подобно изследване на 20 000 хороскопа на американски учени търсейки разпределението на честотата с която Меркурий попада в знаците от зодиака при тези хора. Това изследване е направено от Харвардския Комитет по Астрология воден от проф.Барт Бок. Първоначалната хипотеза е че Меркурий, като "планета на ума", трябва да предпочита някои знаци пред други в хороскопите на изявените учени. За жалост тази хипотеза не се доказва, а резултатите показват, че Меркурий се е намирал с равна честота във всички знаци и явно не предпочита едни знаци за сметка на други. Тези резултати обаче не са публикувани.

 

Първото което Гоклен прави е да проучи статистическите данни събрани преди него в началото на века и публикувани в книгите на Пол Шоазнар, Карл Ернст Крафт и Леон Ласон. Прилагайки статистически анализ той лесно установява, че всички данни посочени от Крафт и Шоазнар, макар и да изглеждат на пръв поглед доста убедителни са получени от непредставителни групи и с погрешни математически методи.  Ласон е провеждал изследвания, свързани с положението на планетите и връзката им с планетното разположение. Той открива ъглов Марс в голям процент от случаите при лекари, Венера при художници и Меркурий - в хороскопи на актьори и писатели. Гоклен преценява че групите използвани от Ласон не са представителни и решава да повтори анализа използвайки 576 преподаватели в медицински институти. Удивен е от факта, че необичайно висок процент от тези хора са родени в момент когато Марс или Сатурн или са изгрявали или са прекосявали МС. Той разширява своето проучване с още 508 известни лекари и установява същата зависимост. Вероятността това да се дължи на случайност е 1 на 10 милиона. След тези проучвания френски печат отделя голямо внимание на изводите на Гоклен. Той получава обаче и яростни критики от белгийския учен Марсел Бол, който твърди че Гоклен не е открил нищо повече от една национална черта, тъй като изследването е проведено само сред френски лекари. Бол заявява на Гоклен : "...вашите заключения са евтина небивалица, ако предприемете подобно изследване във Великобритания, Германия, Щатите и Русия, няма да откриете нищо освен други национални черти." Гоклен необръщайки внимание на тези нападки, проучва 2500 хорокопа на холандци, германци, белгийци и италианци. Резултатите съвпадат с направени само във Франция проучвания.  Гоклен продължава да се занимава и с други професионални групи, изучавайки карти на политици, военни, спортисти, писатели, художници. Използвайки големи групи той елиминира вероятността резултатите да са плод на случайност свеждайки тази вероятност до 1 на 50 милиона. Резултатите му карат една огромна част от опонентите да се откажат от критиките си. Той провежда своите проучвания в продължение на 20 години ирезултатите му трябва да се интерепретират в своята цялост, тъй като той не доказва в частност верността на нито едно астрологично правило, нито е установил ефикасността на астрологическото предсказване. Онова, което доказва е факта, че съществува връзка между положението на планетите и професията която човек си избира, както и типологията на личността, както и съществуването на астрологическа наследственост.

 

В едни от първите си тестове той също така тества астролози за да установи дали те могат да познаят картите на хора с противоположни характеристики, като например - дълголетни срещу преждевреммено починали (още в детство). Оказва се обаче че астролозите редовно се провалят на тези тестове.

 

Обаче, когато Гоклен изследва планетарните позиции спрямо ъглите на хороскопа, резултатите (дори за негово учудване) били положителни. Той забелязва че в картите на изявени в дадена сфера личности някои планети предпочитат едни позиции и избягват други. За първи път това той забелязва в хороскопите на спортисти и разпределението на Марс там. Това разпределение наричано "Марс-ефект" става и основна подбуда за по-нататъшните му търсения.

 

Той възражда старата концепция за планетарните типове, чиито корени започват още от времето на Вавилон. Под различни форми тази концепция се е появявала вплетена в елинската, арабската и средновековната европейска астрология. Става дума за това, че наличието на планети в близост до осите на хороскопа, предопределя неговото "звучене" и общата архетипна характеристика на личността. Елините са се вълнували освен от тези планети и от най-високата планета (кулминант) и от първата изгряваща на асц. непосредствено след раждането (елевант), както и от най-близката планета изгряваща преди слънцето в един хороскоп. Гоклен успява да определи чисто експериментално къде се простират границите на тези "сензитивни зони" около ъглите и прави анализ, как те оказват влияние върху избора на професия. Всъщност той постъпва доста придвидливо, приемайки, че изборът на професия е своеобразна "кулминация" на личните качества и че този избор би трябвало да зависи от болшинството фактори в каратата като цяло, след като човек ще избере да насочи, изяви, докаже и развие личността си в тази избрана от него сфера, както и че по-голямата част от живота му ще премине доминирана от нея. Така той приема хипотезата че съществува директна релация между изборът на професия и изявените архетипни характеристики на личността. Той разделя п