Историята на една стара книга

Николай Колев

Старата астрологическа традиция ни е завещала голямо количество трудове, които стоят затънтени в хранилищата за ценни и стари книги в библиотеките. Разбира се, цяло приключение е човек да се сдобие с копие на подобна книга и още по-голямо, когато я прочете, дори не цялата, а само пасажи от нея. Само ако зачетем подобна книга, ние можем да се убедим в богатството и безкрайната изчерпателност на детайлите, с които старите астролози са изпълвали трудовете си. Четейки подобни трудове, ние си даваме отговори на въпроси, които са ни вълнували и продължават да ни вълнуват. Често сме си задавали въпроси от сорта "Защо това е така?" и в повечето случаи сме получавали отговор "Защото така са решили старите астролози". Огромната част от астрологическите техники, които днес използваме, не само че не са нови, но отдавна няма какво повече да се каже за тях, а най-доброто, което бихме могли да направим, е да препрочетем това, което е написано преди нас. В това съм се убедил от личен опит, когато, като начинаещ астролог, четях един опърпан ксерокопиран том от курса на немския астролог Йоханес Фелов в превод на руски и по-точно главата за тълкуване на слънчевата революция. Разбира се, Фелов е голям астролог от много стабилна школа и той ми даде ориентир и схема как да тълкувам този хороскоп. Много неща, обаче, години наред останаха неясни за мен, въпреки че това не ми пречеше да тълкувам ефективно солара. След години, когато имах възможността да се докосна до оригинални средновековни трудове на латински, разглеждащи темата за слънчевата революция, открих отговорите на много от тези въпроси. Оказа се, че те отдавна са били изяснени, но липсата на преводи на тези книги на съвременен език и трудният до тях достъп, а и до самия текст, написан на един мъртъв език, са били, бариера спираща много астролози да ги намерят.

За пръв път тази книга е преведена от Йоан от Севилия от арабски на латински в първата половина на ХІІ век.

Абу Машар е велик астролог, живял в Багдат. Той е бил един от най-влиятелните автори в астрологията в средновековната и ренесансова европа, благодарение на преводите на неговите трудове от арабски на латински. Написал е около 40 труда, но само няколко от тях са били преведени на латински след 12 век до сега. Само тази книга на Абу Машар съществува в 40 преписа и 6 печатни издания, излезли в периода 1488 - 1506 г. и е най-популярното произведение на автора на латински, заедно с другите две Introductorium maius ( "Голямото въведение" ) и De magnis coniunctionibus ( "За  големите съвпади" ).

Книгата му "Цветята на Астрологията" се състои от 30 кратки глави, в които той дава различни правила за интерпретация на годишните хороскопи в мунданната астрология, т.е. хороскоп за момента на влизане на Слънцето в Овен. Дава тълкувания според планетарния управител на годината, като най-детайлно това прави за Сатурн и накратко за останалите планети. Дава описание на природата на планетите. Посочва как се правят прогнози за сеитба, дъждове, войни, епидемии и земетресения. Дава също така позицията и природата на няколко ярки звезди. Описва какъв е ефектът на фиксираните звезди върху господаря на годината. Дава описание на интерпретацията на Сатурн, Юпитер, Марс и на Глава/Опашка на Дракона във всеки от 12-те знака на зодиака.